бил съм изгорил

Речник на българския език

1. бил съм изгорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изгорил е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).