бил съм извратил

Речник на българския език

1. бил съм извратил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм извратил е производна форма на извратя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).