бил съм изброил

Речник на българския език

1. бил съм изброил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изброил е производна форма на изброя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).