бил съм завинтил

Речник на българския език

1. бил съм завинтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм завинтил е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).