бил съм жулил

Речник на българския език

1. бил съм жулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм жулил е производна форма на жуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).