бил съм громил

Речник на българския език

1. бил съм громил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм громил е производна форма на громя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).