бил съм възхитил

Речник на българския език

1. бил съм възхитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм възхитил е производна форма на възхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).