бил съм възпротивявал

Речник на българския език

1. бил съм възпротивявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм възпротивявал е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).