бил съм бърборил

Речник на българския език

1. бил съм бърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм бърборил е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).