бил съм

Речник на българския език

1. бил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм е производна форма на бъда (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм е производна форма на бъда (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. бил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм е производна форма на бия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. бил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм е производна форма на бия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).