бил спотирил

Речник на българския език

1. бил спотирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил спотирил е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).