бил сполучил

Речник на българския език

1. бил сполучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сполучил е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).