бил си хулил

Речник на българския език

1. бил си хулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си хулил е производна форма на хуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).