бил си съвкупил

Речник на българския език

1. бил си съвкупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съвкупил е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).