бил си саморазрушил

Речник на българския език

1. бил си саморазрушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си саморазрушил е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).