бил си разлютил

Речник на българския език

1. бил си разлютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си разлютил е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).