бил си разбърборил

Речник на българския език

1. бил си разбърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си разбърборил е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).