бил си пробърборил

Речник на българския език

1. бил си пробърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си пробърборил е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).