бил си поухилил

Речник на българския език

1. бил си поухилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си поухилил е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).