бил си посъживил

Речник на българския език

1. бил си посъживил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си посъживил е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).