бил си поозорил

Речник на българския език

1. бил си поозорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си поозорил е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).