бил си понажулил

Речник на българския език

1. бил си понажулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си понажулил е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).