бил си олющил

Речник на българския език

1. бил си олющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си олющил е производна форма на олющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).