бил си оборавил

Речник на българския език

1. бил си оборавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си оборавил е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).