бил си изсулил

Речник на българския език

1. бил си изсулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изсулил е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).