бил си избърборил

Речник на българския език

1. бил си избърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си избърборил е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).