бил си зъбил

Речник на българския език

1. бил си зъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).