бил си въплътил

Речник на българския език

1. бил си въплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си въплътил е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).