бил си възлюбил

Речник на българския език

1. бил си възлюбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си възлюбил е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).