бил си вселил

Речник на българския език

1. бил си вселил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си вселил е производна форма на вселя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).