бил си бърборил

Речник на българския език

1. бил си бърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си бърборил е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).