бил сдвоявал

Речник на българския език

1. бил сдвоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сдвоявал е производна форма на сдвоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).