бил сдвоил

Речник на българския език

1. бил сдвоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сдвоил е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).