бил сборил

Речник на българския език

1. бил сборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сборил е производна форма на сборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).