бил саморазрушил

Речник на българския език

1. бил саморазрушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазрушил е производна форма на саморазруша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).