бил саморазпаднал

Речник на българския език

1. бил саморазпаднал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазпаднал е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).