бил саморазпадал

Речник на българския език

1. бил саморазпадал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазпадал е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).