бил саморазкривал

Речник на българския език

1. бил саморазкривал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазкривал е производна форма на саморазкривам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).