бил самообявявал

Речник на българския език

1. бил самообявявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самообявявал е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).