бил самообвинявал

Речник на българския език

1. бил самообвинявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самообвинявал е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).