бил самоиздържал

Речник на българския език

1. бил самоиздържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоиздържал е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).