бил самозатворил

Речник на българския език

1. бил самозатворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самозатворил е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).