бил самозадоволил

Речник на българския език

1. бил самозадоволил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самозадоволил е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).