бил самовъзбуждал

Речник на българския език

1. бил самовъзбуждал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).