бил самовъзбудил

Речник на българския език

1. бил самовъзбудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовъзбудил е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).