бил самовзривявал

Речник на българския език

1. бил самовзривявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовзривявал е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).