бил самовзривил

Речник на българския език

1. бил самовзривил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовзривил е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).