бил ръкоплещил

Речник на българския език

1. бил ръкоплещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ръкоплещил е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).