бил разшътвал

Речник на българския език

1. бил разшътвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разшътвал е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).