бил разпокъсвал

Речник на българския език

1. бил разпокъсвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разпокъсвал е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).